развържа

Речник на българския език

развъ̀ржа преходен глагол от свършен вид (тип 156tt) редактиране

Значение

развържеш, мин. св. развързах, мин. прич. развързал, св.вж. развързвам.

Грешни изписвания (3)

  • развържъ
  • ръзвържа
  • ръзвържъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-вър-жа раз-вър-жем
2 лице раз-вър-жеш раз-вър-же-те
3 лице раз-вър-же раз-вър-жат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-вър-зах раз-вър-зах-ме
2 лице раз-вър-за раз-вър-зах-те
3 лице раз-вър-за раз-вър-за-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-вър-жех раз-вър-жех-ме
2 лице раз-вър-же-ше раз-вър-жех-те
3 лице раз-вър-же-ше раз-вър-же-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице развързал съм развързала съм развързало съм развързали сме
2 лице развързал си развързала си развързало си развързали сте
3 лице развързал е развързала е развързало е развързали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях развързал бях развързала бях развързало бяхме развързали
2 лице беше развързал беше развързала беше развързало бяхте развързали
3 лице беше развързал беше развързала беше развързало бяха развързали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще развържа ще развържем
2 лице ще развържеш ще развържете
3 лице ще развърже ще развържат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм развързал ще съм развързала ще съм развързало ще сме развързали
2 лице ще си развързал ще си развързала ще си развързало ще сте развързали
3 лице ще е развързал ще е развързала ще е развързало ще са развързали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да развържа щяхме да развържем
2 лице щеше да развържеш щяхте да развържете
3 лице щеше да развърже щяха да развържат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм развързал щях да съм развързала щях да съм развързало щяхме да сме развързали
2 лице щеше да си развързал щеше да си развързала щеше да си развързало щяхте да сте развързали
3 лице щеше да е развързал щеше да е развързала щеше да е развързало щяха да са развързали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице развържел съм развържела съм развържело съм развържели сме
2 лице развържел си развържела си развържело си развържели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице развързал съм развързала съм развързало съм развързали сме
2 лице развързал си развързала си развързало си развързали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм развързал била съм развързала било съм развързало били сме развързали
2 лице бил си развързал била си развързала било си развързало били сте развързали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да развържа щяла съм да развържа щяло съм да развържа щели сме да развържем
2 лице щял си да развържеш щяла си да развържеш щяло си да развържеш щели сте да развържете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм развързал щяла съм да съм развързала щяло съм да съм развързало щели сме да сме развързали
2 лице щял си да си развързал щяла си да си развързала щяло си да си развързало щели сте да сте развързали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих развързал бих развързала бих развързало бихме развързали
2 лице би развързал би развързала би развързало бихте развързали
3 лице би развързал би развързала би развързало биха развързали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-вър-жи раз-вър-же-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род раз-вър-зан
непълен член раз-вър-за-ния
пълен член раз-вър-за-ни-ят
женски род раз-вър-за-на
членувано раз-вър-за-на-та
среден род раз-вър-за-но
членувано раз-вър-за-но-то
множествено число раз-вър-за-ни
членувано раз-вър-за-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-вър-зал
непълен член раз-вър-за-лия
пълен член раз-вър-за-ли-ят
женски род раз-вър-за-ла
членувано раз-вър-за-ла-та
среден род раз-вър-за-ло
членувано раз-вър-за-ло-то
множествено число раз-вър-за-ли
членувано раз-вър-за-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-вър-жел
женски род раз-вър-же-ла
среден род раз-вър-же-ло
множествено число раз-вър-же-ли