развърза

Речник на българския език

1. развърза — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

развърза е производна форма на развържа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. развърза — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

развърза е производна форма на развържа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).