развързало

Речник на българския език

1. развързало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

развързало е производна форма на развържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. развързало — мин. деят. св. прич. ср. р.

развързало е производна форма на развържа (мин. деят. св. прич. ср. р.).