развързала

Речник на българския език

1. развързала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

развързала е производна форма на развържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. развързала — мин. деят. св. прич. ж. р.

развързала е производна форма на развържа (мин. деят. св. прич. ж. р.).