развържел

Речник на българския език

1. развържел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развържел е производна форма на развържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. развържел — мин. деят. несв. прич. м. р.

развържел е производна форма на развържа (мин. деят. несв. прич. м. р.).