развързал е

Речник на българския език

1. развързал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развързал е е производна форма на развържа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. развързал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

развързал е е производна форма на развържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).