развържели

Речник на българския език

1. развържели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

развържели е производна форма на развържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. развържели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

развържели е производна форма на развържа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).