развържело

Речник на българския език

1. развържело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

развържело е производна форма на развържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. развържело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

развържело е производна форма на развържа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).