развързали

Речник на българския език

1. развързали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

развързали е производна форма на развържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. развързали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

развързали е производна форма на развържа (мин. деят. св. прич. мн. ч.).