разбуйствам

Речник на българския език

разбуйствам непреходен глагол от свършен вид (тип 186it) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице раз-буйс-т-вам раз-буйс-т-ва-ме
2 лице раз-буйс-т-ваш раз-буйс-т-ва-те
3 лице раз-буйс-т-ва раз-буйс-т-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице раз-буйс-т-вах раз-буйс-т-вах-ме
2 лице раз-буйс-т-ва раз-буйс-т-вах-те
3 лице раз-буйс-т-ва раз-буйс-т-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице раз-буйс-т-вах раз-буйс-т-вах-ме
2 лице раз-буйс-т-ва-ше раз-буйс-т-вах-те
3 лице раз-буйс-т-ва-ше раз-буйс-т-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбуйствал съм разбуйствала съм разбуйствало съм разбуйствали сме
2 лице разбуйствал си разбуйствала си разбуйствало си разбуйствали сте
3 лице разбуйствал е разбуйствала е разбуйствало е разбуйствали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разбуйствал бях разбуйствала бях разбуйствало бяхме разбуйствали
2 лице беше разбуйствал беше разбуйствала беше разбуйствало бяхте разбуйствали
3 лице беше разбуйствал беше разбуйствала беше разбуйствало бяха разбуйствали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще разбуйствам ще разбуйстваме
2 лице ще разбуйстваш ще разбуйствате
3 лице ще разбуйства ще разбуйстват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разбуйствал ще съм разбуйствала ще съм разбуйствало ще сме разбуйствали
2 лице ще си разбуйствал ще си разбуйствала ще си разбуйствало ще сте разбуйствали
3 лице ще е разбуйствал ще е разбуйствала ще е разбуйствало ще са разбуйствали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да разбуйствам щяхме да разбуйстваме
2 лице щеше да разбуйстваш щяхте да разбуйствате
3 лице щеше да разбуйства щяха да разбуйстват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разбуйствал щях да съм разбуйствала щях да съм разбуйствало щяхме да сме разбуйствали
2 лице щеше да си разбуйствал щеше да си разбуйствала щеше да си разбуйствало щяхте да сте разбуйствали
3 лице щеше да е разбуйствал щеше да е разбуйствала щеше да е разбуйствало щяха да са разбуйствали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбуйствал съм разбуйствала съм разбуйствало съм разбуйствали сме
2 лице разбуйствал си разбуйствала си разбуйствало си разбуйствали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбуйствал съм разбуйствала съм разбуйствало съм разбуйствали сме
2 лице разбуйствал си разбуйствала си разбуйствало си разбуйствали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разбуйствал била съм разбуйствала било съм разбуйствало били сме разбуйствали
2 лице бил си разбуйствал била си разбуйствала било си разбуйствало били сте разбуйствали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разбуйствам щяла съм да разбуйствам щяло съм да разбуйствам щели сме да разбуйстваме
2 лице щял си да разбуйстваш щяла си да разбуйстваш щяло си да разбуйстваш щели сте да разбуйствате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разбуйствал щяла съм да съм разбуйствала щяло съм да съм разбуйствало щели сме да сме разбуйствали
2 лице щял си да си разбуйствал щяла си да си разбуйствала щяло си да си разбуйствало щели сте да сте разбуйствали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разбуйствал бих разбуйствала бих разбуйствало бихме разбуйствали
2 лице би разбуйствал би разбуйствала би разбуйствало бихте разбуйствали
3 лице би разбуйствал би разбуйствала би разбуйствало биха разбуйствали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
раз-буйс-т-вай раз-буйс-т-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-буйс-т-вал
непълен член раз-буйс-т-ва-лия
пълен член раз-буйс-т-ва-ли-ят
женски род раз-буйс-т-ва-ла
членувано раз-буйс-т-ва-ла-та
среден род раз-буйс-т-ва-ло
членувано раз-буйс-т-ва-ло-то
множествено число раз-буйс-т-ва-ли
членувано раз-буйс-т-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род раз-буйс-т-вал
женски род раз-буйс-т-ва-ла
среден род раз-буйс-т-ва-ло
множествено число раз-буйс-т-ва-ли