разбуйствал си

Речник на българския език

1. разбуйствал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разбуйствал си е производна форма на разбуйствам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разбуйствал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разбуйствал си е производна форма на разбуйствам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. разбуйствал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разбуйствал си е производна форма на разбуйствам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).