разбуйствала

Речник на българския език

1. разбуйствала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разбуйствала е производна форма на разбуйствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разбуйствала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разбуйствала е производна форма на разбуйствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. разбуйствала — мин. деят. св. прич. ж. р.

разбуйствала е производна форма на разбуйствам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. разбуйствала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разбуйствала е производна форма на разбуйствам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).