разбуйствала съм

Речник на българския език

1. разбуйствала съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

разбуйствала съм е производна форма на разбуйствам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. разбуйствала съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

разбуйствала съм е производна форма на разбуйствам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. разбуйствала съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

разбуйствала съм е производна форма на разбуйствам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).