разбуйствали

Речник на българския език

1. разбуйствали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разбуйствали е производна форма на разбуйствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разбуйствали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разбуйствали е производна форма на разбуйствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. разбуйствали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разбуйствали е производна форма на разбуйствам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. разбуйствали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разбуйствали е производна форма на разбуйствам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).