бил е разбуйствал

Речник на българския език

1. бил е разбуйствал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е разбуйствал е производна форма на разбуйствам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).