1. разбуйствал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
разбуйствал е производна форма на разбуйствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2. разбуйствал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
разбуйствал е производна форма на разбуйствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
3. разбуйствал — мин. деят. св. прич. м. р.
разбуйствал е производна форма на разбуйствам (мин. деят. св. прич. м. р.).
4. разбуйствал — мин. деят. несв. прич. м. р.
разбуйствал е производна форма на разбуйствам (мин. деят. несв. прич. м. р.).