разбуйствал

Речник на българския език

1. разбуйствал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбуйствал е производна форма на разбуйствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разбуйствал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбуйствал е производна форма на разбуйствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разбуйствал — мин. деят. св. прич. м. р.

разбуйствал е производна форма на разбуйствам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разбуйствал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разбуйствал е производна форма на разбуйствам (мин. деят. несв. прич. м. р.).