разбуйствал е

Речник на българския език

1. разбуйствал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбуйствал е е производна форма на разбуйствам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разбуйствал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбуйствал е е производна форма на разбуйствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разбуйствал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разбуйствал е е производна форма на разбуйствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).