разбуйствало

Речник на българския език

1. разбуйствало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбуйствало е производна форма на разбуйствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разбуйствало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разбуйствало е производна форма на разбуйствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разбуйствало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разбуйствало е производна форма на разбуйствам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разбуйствало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разбуйствало е производна форма на разбуйствам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).