понавия

Речник на българския език

понавия преходен глагол от свършен вид (тип 163tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • понавиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-на-вия по-на-ви-ем
2 лице по-на-ви-еш по-на-ви-е-те
3 лице по-на-вие по-на-ви-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-на-вих по-на-вих-ме
2 лице по-на-ви по-на-вих-те
3 лице по-на-ви по-на-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-на-ви-ех по-на-ви-ех-ме
2 лице по-на-ви-е-ше по-на-ви-ех-те
3 лице по-на-ви-е-ше по-на-ви-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице понавил съм понавила съм понавило съм понавили сме
2 лице понавил си понавила си понавило си понавили сте
3 лице понавил е понавила е понавило е понавили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях понавил бях понавила бях понавило бяхме понавили
2 лице беше понавил беше понавила беше понавило бяхте понавили
3 лице беше понавил беше понавила беше понавило бяха понавили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще понавия ще понавием
2 лице ще понавиеш ще понавиете
3 лице ще понавие ще понавият
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм понавил ще съм понавила ще съм понавило ще сме понавили
2 лице ще си понавил ще си понавила ще си понавило ще сте понавили
3 лице ще е понавил ще е понавила ще е понавило ще са понавили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да понавия щяхме да понавием
2 лице щеше да понавиеш щяхте да понавиете
3 лице щеше да понавие щяха да понавият
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм понавил щях да съм понавила щях да съм понавило щяхме да сме понавили
2 лице щеше да си понавил щеше да си понавила щеше да си понавило щяхте да сте понавили
3 лице щеше да е понавил щеше да е понавила щеше да е понавило щяха да са понавили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице понавиел съм понавиела съм понавиело съм понавиели сме
2 лице понавиел си понавиела си понавиело си понавиели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице понавил съм понавила съм понавило съм понавили сме
2 лице понавил си понавила си понавило си понавили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм понавил била съм понавила било съм понавило били сме понавили
2 лице бил си понавил била си понавила било си понавило били сте понавили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да понавия щяла съм да понавия щяло съм да понавия щели сме да понавием
2 лице щял си да понавиеш щяла си да понавиеш щяло си да понавиеш щели сте да понавиете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм понавил щяла съм да съм понавила щяло съм да съм понавило щели сме да сме понавили
2 лице щял си да си понавил щяла си да си понавила щяло си да си понавило щели сте да сте понавили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих понавил бих понавила бих понавило бихме понавили
2 лице би понавил би понавила би понавило бихте понавили
3 лице би понавил би понавила би понавило биха понавили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-на-вий по-на-вий-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-на-вит
непълен член по-на-ви-тия
пълен член по-на-ви-ти-ят
женски род по-на-ви-та
членувано по-на-ви-та-та
среден род по-на-ви-то
членувано по-на-ви-то-то
множествено число по-на-ви-ти
членувано по-на-ви-ти-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-на-вил
непълен член по-на-ви-лия
пълен член по-на-ви-ли-ят
женски род по-на-ви-ла
членувано по-на-ви-ла-та
среден род по-на-ви-ло
членувано по-на-ви-ло-то
множествено число по-на-ви-ли
членувано по-на-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-на-ви-ел
женски род по-на-ви-е-ла
среден род по-на-ви-е-ло
множествено число по-на-ви-е-ли