беше понавил

Речник на българския език

1. беше понавил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше понавил е производна форма на понавия (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше понавил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше понавил е производна форма на понавия (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).