понавила е

Речник на българския език

1. понавила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понавила е е производна форма на понавия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понавила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понавила е е производна форма на понавия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).