понавиеше

Речник на българския език

1. понавиеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

понавиеше е производна форма на понавия (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. понавиеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

понавиеше е производна форма на понавия (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).