понавил е

Речник на българския език

1. понавил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понавил е е производна форма на понавия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понавил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понавил е е производна форма на понавия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).