понави

Речник на българския език

1. понави — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

понави е производна форма на понавия (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. понави — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

понави е производна форма на понавия (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).