понавиели

Речник на българския език

1. понавиели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

понавиели е производна форма на понавия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понавиели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

понавиели е производна форма на понавия (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).