понавила съм

Речник на българския език

1. понавила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

понавила съм е производна форма на понавия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. понавила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

понавила съм е производна форма на понавия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).