отлъча

Речник на българския език

отлъ̀ча преходен глагол от свършен вид (тип 176tt) редактиране

Значение

отлъ̀чиш, мин. св. отлъ̀чих, мин. прич. отлъ̀чил, св.вж. отлъчвам.

Грешни изписвания (3)

  • отлъчъ
  • утлъча
  • утлъчъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице от-лъ-ча от-лъ-чим
2 лице от-лъ-чиш от-лъ-чи-те
3 лице от-лъ-чи от-лъ-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице от-лъ-чих от-лъ-чих-ме
2 лице от-лъ-чи от-лъ-чих-те
3 лице от-лъ-чи от-лъ-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице от-лъ-чех от-лъ-чех-ме
2 лице от-лъ-че-ше от-лъ-чех-те
3 лице от-лъ-че-ше от-лъ-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отлъчил съм отлъчила съм отлъчило съм отлъчили сме
2 лице отлъчил си отлъчила си отлъчило си отлъчили сте
3 лице отлъчил е отлъчила е отлъчило е отлъчили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях отлъчил бях отлъчила бях отлъчило бяхме отлъчили
2 лице беше отлъчил беше отлъчила беше отлъчило бяхте отлъчили
3 лице беше отлъчил беше отлъчила беше отлъчило бяха отлъчили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще отлъча ще отлъчим
2 лице ще отлъчиш ще отлъчите
3 лице ще отлъчи ще отлъчат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм отлъчил ще съм отлъчила ще съм отлъчило ще сме отлъчили
2 лице ще си отлъчил ще си отлъчила ще си отлъчило ще сте отлъчили
3 лице ще е отлъчил ще е отлъчила ще е отлъчило ще са отлъчили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да отлъча щяхме да отлъчим
2 лице щеше да отлъчиш щяхте да отлъчите
3 лице щеше да отлъчи щяха да отлъчат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм отлъчил щях да съм отлъчила щях да съм отлъчило щяхме да сме отлъчили
2 лице щеше да си отлъчил щеше да си отлъчила щеше да си отлъчило щяхте да сте отлъчили
3 лице щеше да е отлъчил щеше да е отлъчила щеше да е отлъчило щяха да са отлъчили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отлъчел съм отлъчела съм отлъчело съм отлъчели сме
2 лице отлъчел си отлъчела си отлъчело си отлъчели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отлъчил съм отлъчила съм отлъчило съм отлъчили сме
2 лице отлъчил си отлъчила си отлъчило си отлъчили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм отлъчил била съм отлъчила било съм отлъчило били сме отлъчили
2 лице бил си отлъчил била си отлъчила било си отлъчило били сте отлъчили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да отлъча щяла съм да отлъча щяло съм да отлъча щели сме да отлъчим
2 лице щял си да отлъчиш щяла си да отлъчиш щяло си да отлъчиш щели сте да отлъчите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм отлъчил щяла съм да съм отлъчила щяло съм да съм отлъчило щели сме да сме отлъчили
2 лице щял си да си отлъчил щяла си да си отлъчила щяло си да си отлъчило щели сте да сте отлъчили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих отлъчил бих отлъчила бих отлъчило бихме отлъчили
2 лице би отлъчил би отлъчила би отлъчило бихте отлъчили
3 лице би отлъчил би отлъчила би отлъчило биха отлъчили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
от-лъ-чи от-лъ-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род от-лъ-чен
непълен член от-лъ-че-ния
пълен член от-лъ-че-ни-ят
женски род от-лъ-че-на
членувано от-лъ-че-на-та
среден род от-лъ-че-но
членувано от-лъ-че-но-то
множествено число от-лъ-че-ни
членувано от-лъ-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род от-лъ-чил
непълен член от-лъ-чи-лия
пълен член от-лъ-чи-ли-ят
женски род от-лъ-чи-ла
членувано от-лъ-чи-ла-та
среден род от-лъ-чи-ло
членувано от-лъ-чи-ло-то
множествено число от-лъ-чи-ли
членувано от-лъ-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род от-лъ-чел
женски род от-лъ-че-ла
среден род от-лъ-че-ло
множествено число от-лъ-че-ли