отлъчил е

Речник на българския език

1. отлъчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отлъчил е е производна форма на отлъча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отлъчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отлъчил е е производна форма на отлъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).