отлъчил съм

Речник на българския език

1. отлъчил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отлъчил съм е производна форма на отлъча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. отлъчил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отлъчил съм е производна форма на отлъча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).