отлъчило си

Речник на българския език

1. отлъчило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отлъчило си е производна форма на отлъча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. отлъчило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отлъчило си е производна форма на отлъча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).