беше отлъчил

Речник на българския език

1. беше отлъчил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше отлъчил е производна форма на отлъча (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше отлъчил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше отлъчил е производна форма на отлъча (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).