отлъчело

Речник на българския език

1. отлъчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отлъчело е производна форма на отлъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отлъчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отлъчело е производна форма на отлъча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).