отлъчило

Речник на българския език

1. отлъчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отлъчило е производна форма на отлъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отлъчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

отлъчило е производна форма на отлъча (мин. деят. св. прич. ср. р.).