отлъчела

Речник на българския език

1. отлъчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отлъчела е производна форма на отлъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отлъчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

отлъчела е производна форма на отлъча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).