отлъчел

Речник на българския език

1. отлъчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отлъчел е производна форма на отлъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отлъчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

отлъчел е производна форма на отлъча (мин. деят. несв. прич. м. р.).