отвия

Речник на българския език

отвѝя преходен глагол от свършен вид (тип 163tt) редактиране

Значение

отвѝеш, мин. св. отвѝх, мин. прич. отвѝл, св.вж. отвивам.

Грешни изписвания (3)

  • отвиъ
  • утвиъ
  • утвия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице от-вия от-ви-ем
2 лице от-ви-еш от-ви-е-те
3 лице от-вие от-ви-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице от-вих от-вих-ме
2 лице от-ви от-вих-те
3 лице от-ви от-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице от-ви-ех от-ви-ех-ме
2 лице от-ви-е-ше от-ви-ех-те
3 лице от-ви-е-ше от-ви-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отвил съм отвила съм отвило съм отвили сме
2 лице отвил си отвила си отвило си отвили сте
3 лице отвил е отвила е отвило е отвили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях отвил бях отвила бях отвило бяхме отвили
2 лице беше отвил беше отвила беше отвило бяхте отвили
3 лице беше отвил беше отвила беше отвило бяха отвили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще отвия ще отвием
2 лице ще отвиеш ще отвиете
3 лице ще отвие ще отвият
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм отвил ще съм отвила ще съм отвило ще сме отвили
2 лице ще си отвил ще си отвила ще си отвило ще сте отвили
3 лице ще е отвил ще е отвила ще е отвило ще са отвили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да отвия щяхме да отвием
2 лице щеше да отвиеш щяхте да отвиете
3 лице щеше да отвие щяха да отвият
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм отвил щях да съм отвила щях да съм отвило щяхме да сме отвили
2 лице щеше да си отвил щеше да си отвила щеше да си отвило щяхте да сте отвили
3 лице щеше да е отвил щеше да е отвила щеше да е отвило щяха да са отвили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отвиел съм отвиела съм отвиело съм отвиели сме
2 лице отвиел си отвиела си отвиело си отвиели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отвил съм отвила съм отвило съм отвили сме
2 лице отвил си отвила си отвило си отвили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм отвил била съм отвила било съм отвило били сме отвили
2 лице бил си отвил била си отвила било си отвило били сте отвили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да отвия щяла съм да отвия щяло съм да отвия щели сме да отвием
2 лице щял си да отвиеш щяла си да отвиеш щяло си да отвиеш щели сте да отвиете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм отвил щяла съм да съм отвила щяло съм да съм отвило щели сме да сме отвили
2 лице щял си да си отвил щяла си да си отвила щяло си да си отвило щели сте да сте отвили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих отвил бих отвила бих отвило бихме отвили
2 лице би отвил би отвила би отвило бихте отвили
3 лице би отвил би отвила би отвило биха отвили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
от-вий от-вий-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род от-вит
непълен член от-ви-тия
пълен член от-ви-ти-ят
женски род от-ви-та
членувано от-ви-та-та
среден род от-ви-то
членувано от-ви-то-то
множествено число от-ви-ти
членувано от-ви-ти-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род от-вил
непълен член от-ви-лия
пълен член от-ви-ли-ят
женски род от-ви-ла
членувано от-ви-ла-та
среден род от-ви-ло
членувано от-ви-ло-то
множествено число от-ви-ли
членувано от-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род от-ви-ел
женски род от-ви-е-ла
среден род от-ви-е-ло
множествено число от-ви-е-ли