отвило

Речник на българския език

1. отвило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отвило е производна форма на отвия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отвило — мин. деят. св. прич. ср. р.

отвило е производна форма на отвия (мин. деят. св. прич. ср. р.).