отвил

Речник на българския език

1. отвил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отвил е производна форма на отвия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отвил — мин. деят. св. прич. м. р.

отвил е производна форма на отвия (мин. деят. св. прич. м. р.).