бил отвил

Речник на българския език

1. бил отвил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил отвил е производна форма на отвия (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).