отвил е

Речник на българския език

1. отвил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отвил е е производна форма на отвия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отвил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отвил е е производна форма на отвия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).