отвил съм

Речник на българския език

1. отвил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отвил съм е производна форма на отвия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. отвил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отвил съм е производна форма на отвия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).