отвиел

Речник на българския език

1. отвиел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отвиел е производна форма на отвия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отвиел — мин. деят. несв. прич. м. р.

отвиел е производна форма на отвия (мин. деят. несв. прич. м. р.).