бил съм отвил

Речник на българския език

1. бил съм отвил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм отвил е производна форма на отвия (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).