отвила съм

Речник на българския език

1. отвила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

отвила съм е производна форма на отвия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. отвила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

отвила съм е производна форма на отвия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).