крѐдит
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. крѐдити, (два) крѐдита, м.
1. Спец. Само ед. Икономически отношения, които възникват при предоставяне на стойност от едни лица, банки или държави на други за временно ползване със срок за връщане, обикн. срещу лихва. Вземам на кредит. Отпускам пари на кредит. Откривам кредит на някого.
2. Самите средства, отпуснати по този начин. Взех кредит от един милион.
3. Прен. Само ед. Доверие, авторитет на някого сред обществото. Политически кредит.
4. Спец. Само ед. В банковото дело — дясната страна на сметководна книга, в която се вписват сумите, постъпили за сметка на клиента.
прил. крѐдитен, крѐдитна, крѐдитно, мн. крѐдитни. Кредитна система. Кредитна сума.
1. Спец. Само ед. Икономически отношения, които възникват при предоставяне на стойност от едни лица, банки или държави на други за временно ползване със срок за връщане, обикн. срещу лихва. Вземам на кредит. Отпускам пари на кредит. Откривам кредит на някого.
2. Самите средства, отпуснати по този начин. Взех кредит от един милион.
3. Прен. Само ед. Доверие, авторитет на някого сред обществото. Политически кредит.
4. Спец. Само ед. В банковото дело — дясната страна на сметководна книга, в която се вписват сумите, постъпили за сметка на клиента.
прил. крѐдитен, крѐдитна, крѐдитно, мн. крѐдитни. Кредитна система. Кредитна сума.
Грешни изписвания (1)
- кредет
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | кре-дит | |
|---|---|---|
| непълен член | кре-ди-та | |
| пълен член | кре-ди-тът | |
| мн.ч. | кре-ди-ти | |
| членувано | кре-ди-ти-те | |
| бройна форма | кре-ди-та | |
| звателна форма | — | |