кредитен

Речник на българския език

крѐдитен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • кредетен
  • кредетин
  • кредитин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. кре-ди-тен
непълен член кре-дит-ния
пълен член кре-дит-ни-ят
ж. р. кре-дит-на
членувано кре-дит-на-та
ср. р. кре-дит-но
членувано кре-дит-но-то
мн. ч. кре-дит-ни
членувано кре-дит-ни-те