изцъкля

Речник на българския език

1. изцъ̀кля преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

изцъ̀клиш, мин. св. изцъ̀клих, мин. прич. изцъ̀клил, св.вж. изцъклям.

Грешни изписвания (3)

  • езцъклъ
  • езцъкля
  • изцъклъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-цък-ля из-цък-лим
2 лице из-цък-лиш из-цък-ли-те
3 лице из-цък-ли из-цък-лят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-цък-лих из-цък-лих-ме
2 лице из-цък-ли из-цък-лих-те
3 лице из-цък-ли из-цък-ли-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-цък-лех из-цък-лех-ме
2 лице из-цък-ле-ше из-цък-лех-те
3 лице из-цък-ле-ше из-цък-ле-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изцъклил съм изцъклила съм изцъклило съм изцъклили сме
2 лице изцъклил си изцъклила си изцъклило си изцъклили сте
3 лице изцъклил е изцъклила е изцъклило е изцъклили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изцъклил бях изцъклила бях изцъклило бяхме изцъклили
2 лице беше изцъклил беше изцъклила беше изцъклило бяхте изцъклили
3 лице беше изцъклил беше изцъклила беше изцъклило бяха изцъклили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изцъкля ще изцъклим
2 лице ще изцъклиш ще изцъклите
3 лице ще изцъкли ще изцъклят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изцъклил ще съм изцъклила ще съм изцъклило ще сме изцъклили
2 лице ще си изцъклил ще си изцъклила ще си изцъклило ще сте изцъклили
3 лице ще е изцъклил ще е изцъклила ще е изцъклило ще са изцъклили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изцъкля щяхме да изцъклим
2 лице щеше да изцъклиш щяхте да изцъклите
3 лице щеше да изцъкли щяха да изцъклят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изцъклил щях да съм изцъклила щях да съм изцъклило щяхме да сме изцъклили
2 лице щеше да си изцъклил щеше да си изцъклила щеше да си изцъклило щяхте да сте изцъклили
3 лице щеше да е изцъклил щеше да е изцъклила щеше да е изцъклило щяха да са изцъклили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изцъклел съм изцъклела съм изцъклело съм изцъклели сме
2 лице изцъклел си изцъклела си изцъклело си изцъклели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изцъклил съм изцъклила съм изцъклило съм изцъклили сме
2 лице изцъклил си изцъклила си изцъклило си изцъклили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изцъклил била съм изцъклила било съм изцъклило били сме изцъклили
2 лице бил си изцъклил била си изцъклила било си изцъклило били сте изцъклили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изцъкля щяла съм да изцъкля щяло съм да изцъкля щели сме да изцъклим
2 лице щял си да изцъклиш щяла си да изцъклиш щяло си да изцъклиш щели сте да изцъклите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изцъклил щяла съм да съм изцъклила щяло съм да съм изцъклило щели сме да сме изцъклили
2 лице щял си да си изцъклил щяла си да си изцъклила щяло си да си изцъклило щели сте да сте изцъклили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изцъклил бих изцъклила бих изцъклило бихме изцъклили
2 лице би изцъклил би изцъклила би изцъклило бихте изцъклили
3 лице би изцъклил би изцъклила би изцъклило биха изцъклили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-цък-ли из-цък-ле-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-цък-лен
непълен член из-цък-ле-ния
пълен член из-цък-ле-ни-ят
женски род из-цък-ле-на
членувано из-цък-ле-на-та
среден род из-цък-ле-но
членувано из-цък-ле-но-то
множествено число из-цък-ле-ни
членувано из-цък-ле-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-цък-лил
непълен член из-цък-ли-лия
пълен член из-цък-ли-ли-ят
женски род из-цък-ли-ла
членувано из-цък-ли-ла-та
среден род из-цък-ли-ло
членувано из-цък-ли-ло-то
множествено число из-цък-ли-ли
членувано из-цък-ли-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-цък-лел
женски род из-цък-ле-ла
среден род из-цък-ле-ло
множествено число из-цък-ле-ли

2. изцъкля — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изцъкля е производна форма на изцъклям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. изцъкля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изцъкля е производна форма на изцъклям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. изцъкля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изцъкля е производна форма на изцъклям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).