изцъклело

Речник на българския език

1. изцъклело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изцъклело е производна форма на изцъкля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изцъклело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изцъклело е производна форма на изцъкля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).