изцъклела

Речник на българския език

1. изцъклела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изцъклела е производна форма на изцъкля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изцъклела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изцъклела е производна форма на изцъкля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).