изцъклели

Речник на българския език

1. изцъклели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изцъклели е производна форма на изцъкля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изцъклели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изцъклели е производна форма на изцъкля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).